15 февр. 2007 г., 15:07

АКО МОЖЕХ

1.3K 0 16

Ако можех днес да се усмихна истински,
да погаля утрото със радостни очи,
да кажа:"Майната му, тъй е писано!
Какво пък, няма вечно да боли!"

Ако можех днес да протегна длан към птиците,
да се порадвам и на най-дребните неща
и щастлива, отнесена в беззвучие,
без злоба и без мъка напред да продължа.

Ако можех, но днес отново без желание
посрещам с болка, светла утринта.
Единствено стените чуват моите ридания,
ридания, които се сбогуват с радостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уауу, не мога повярвам, напомня ми на едно мое стихотворение! То се казва точно така: Ако можех, и има подобна структура! Невероятно! хаха може да се сработим
  • Поздрав за текста,Сиана!

    Мога да ти кажа:"Няма вечно да боли"- но ще те излъжа.
  • Лелеееее колко си млада, ако знаеш , че целия живот е пред тебе!!! Като ти четях стиховете мислех, че пише някоя самотна старица, която не вижда светлина в тунела- пуши, пие цяла нощ и посреща утрото с подпухнали очи. Това не може да бъде поезия на младо момиче, я се стегни!
  • Благодаря ви Приятели за моралната
    подрепа,с която ме дарявате!
    Прегръщам ви!
  • Проблясва утрото по сънените клепки,
    от нейде птица глас извива в песента,
    и сякаш в миг разсейват се ония сенки,
    надвиснали над тъжната разплакана душа.
    * * *
    Пак ще се усмихваш, Сияна! Просто повярвай и ще можеш! Поздрави, много ми хареса стиха!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...