Ако можех да остана само
за минута, щях да те погледам,
да помълча, да съжалявам
и тихичко да се оттегля.
Очите щях да си гримирам
с неразмазващата се спирала,
разбиращо със тях да мигам,
докато тихо подминаваш.
Ако можех да остана вчера,
току-виж си бях простила,
плачейки на твойто рамо,
за последно търсеща закрила.
Ако можех утре да си ида,
нямаше да бързам да прибирам
и сърцето, и усмивка сива,
мъничко по-бавно утре да умирам...
© Десислава Танева Todos los derechos reservados