13 окт. 2011 г., 19:17

Ако можех

1.2K 0 0

Ако можех да остана само

за минута, щях да те погледам,

да помълча, да съжалявам

и тихичко да се оттегля.

Очите щях да си гримирам

с неразмазващата се спирала,

разбиращо със тях да мигам,

докато тихо подминаваш.

Ако можех да остана вчера,

току-виж си бях простила,

плачейки на твойто рамо,

за последно търсеща закрила.

Ако можех утре да си ида,

нямаше да бързам да прибирам

и сърцето, и усмивка сива,

мъничко по-бавно утре да умирам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....