Ако можех да остана само

за минута, щях да те погледам,

да помълча, да съжалявам

и тихичко да се оттегля.

Очите щях да си гримирам

с неразмазващата се спирала,

разбиращо със тях да мигам,

докато тихо подминаваш.

Ако можех да остана вчера,

току-виж си бях простила,

плачейки на твойто рамо,

за последно търсеща закрила.

Ако можех утре да си ида,

нямаше да бързам да прибирам

и сърцето, и усмивка сива,

мъничко по-бавно утре да умирам...