13.10.2011 г., 19:17

Ако можех

1.2K 0 0

Ако можех да остана само

за минута, щях да те погледам,

да помълча, да съжалявам

и тихичко да се оттегля.

Очите щях да си гримирам

с неразмазващата се спирала,

разбиращо със тях да мигам,

докато тихо подминаваш.

Ако можех да остана вчера,

току-виж си бях простила,

плачейки на твойто рамо,

за последно търсеща закрила.

Ако можех утре да си ида,

нямаше да бързам да прибирам

и сърцето, и усмивка сива,

мъничко по-бавно утре да умирам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...