29 mar 2019, 12:56

Ако можех.....

  Poesía
875 10 28

                                Ако можех...


           В тъмна нощ ако можех звезди да запаля в небето
           да ти светят и път да намериш към мене -
           бих щастлива била, ще танцува от радост сърцето ми -
           от пролетен дъх ще направя вечеря за тебе...

 

           Ако можех да повикам оня шум  от вълни на морето
           който искам и знам, че за любов ще ни шепти -
           ти само ела! Ще те чакам с развята коса, там където
           светът ще е спрял, ще сме само аз и ти!

 

           Ала песен на славей само чувам със нежните струни,
           кърви ми сърцето, но още със трепет те чака...
           Към тебе ме мислено носят крилете без думи
           и разбрах, че след миг ще се слея в едно с тишината...

 

           А толкова бихме щастливи били с тебе двамата
           без насита да пием росата в тревата!
           Да пригласят на славея сърцата ни в гамата,
           телата да тръпнат със ритъм на "Лунна соната"...

 

           Ех, само ако можехме... Ти само ела...

 

           29.03.2019

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как ти се радвам,Таня,я,я!Мен не ме "вадят"обикновено като мине време....Благодаря ти много!
  • Днес се спрях тук и ми е приятно да прочета това хубаво стихотворение, слагам си го в любими и те поздравявам за него!
  • Извинявам се,Доче за закъснелия ми отговор,то за мен е необичайно някой да ми изрови по-стари стихове.Благодаря ти,това са ми прощъпулниците в лириката и си ги обичам...
    Благодаря ти,Иване,че го прочете също и за "любими"
  • Нежно откровение, признание и топлина!
  • Другия е ,Рени-"Поискай ме"...Извинявам се...Благодаря за този,обаче.....

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...