В тъмна нощ ако можех звезди да запаля в небето
да ти светят и път да намериш към мене -
бих щастлива била, ще танцува от радост сърцето ми -
от пролетен дъх ще направя вечеря за тебе...
Ако можех да повикам оня шум от вълни на морето
който искам и знам, че за любов ще ни шепти -
ти само ела! Ще те чакам с развята коса, там където
светът ще е спрял, ще сме само аз и ти!
Ала песен на славей само чувам със нежните струни,
кърви ми сърцето, но още със трепет те чака...
Към тебе ме мислено носят крилете без думи
и разбрах, че след миг ще се слея в едно с тишината...
А толкова бихме щастливи били с тебе двамата
без насита да пием росата в тревата!
Да пригласят на славея сърцата ни в гамата,
телата да тръпнат със ритъм на "Лунна соната"...
Ех, само ако можехме... Ти само ела...
29.03.2019
© Ирина Филипова All rights reserved.