29.03.2019 г., 12:56

Ако можех.....

874 10 28

                                Ако можех...


           В тъмна нощ ако можех звезди да запаля в небето
           да ти светят и път да намериш към мене -
           бих щастлива била, ще танцува от радост сърцето ми -
           от пролетен дъх ще направя вечеря за тебе...

 

           Ако можех да повикам оня шум  от вълни на морето
           който искам и знам, че за любов ще ни шепти -
           ти само ела! Ще те чакам с развята коса, там където
           светът ще е спрял, ще сме само аз и ти!

 

           Ала песен на славей само чувам със нежните струни,
           кърви ми сърцето, но още със трепет те чака...
           Към тебе ме мислено носят крилете без думи
           и разбрах, че след миг ще се слея в едно с тишината...

 

           А толкова бихме щастливи били с тебе двамата
           без насита да пием росата в тревата!
           Да пригласят на славея сърцата ни в гамата,
           телата да тръпнат със ритъм на "Лунна соната"...

 

           Ех, само ако можехме... Ти само ела...

 

           29.03.2019

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как ти се радвам,Таня,я,я!Мен не ме "вадят"обикновено като мине време....Благодаря ти много!
  • Днес се спрях тук и ми е приятно да прочета това хубаво стихотворение, слагам си го в любими и те поздравявам за него!
  • Извинявам се,Доче за закъснелия ми отговор,то за мен е необичайно някой да ми изрови по-стари стихове.Благодаря ти,това са ми прощъпулниците в лириката и си ги обичам...
    Благодаря ти,Иване,че го прочете също и за "любими"
  • Нежно откровение, признание и топлина!
  • Другия е ,Рени-"Поискай ме"...Извинявам се...Благодаря за този,обаче.....

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...