28 ene 2009, 0:49

Ако можех времето да върна...

1.1K 0 7
 

Как искам да вървя по същите онези стъпки,

водещи до улицата малка в стария квартал.

Да мина покрай парка със звъна на люлките,

следвайки посоката, която си ми дал.

 

 

Адреса знам и без да го записвам,

със затворени очи ще стигна аз до теб.

Мястото не мога да забравя,

вторият етаж,табелата отпред.

 

 

Искам да усетя пак онази тръпка,

да ме посрещнеш ти пред входната врата.

Свенливо да целуна устните в прегръдка,

да изкачим нагоре всички стъпала.

 

Стискайки уверено ръката ти,

следвам всяко действие с очи.

Във този дом отпускам сетивата си,

тук оставих част от мене да гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....