28 ene 2009, 0:49

Ако можех времето да върна...

1.1K 0 7
 

Как искам да вървя по същите онези стъпки,

водещи до улицата малка в стария квартал.

Да мина покрай парка със звъна на люлките,

следвайки посоката, която си ми дал.

 

 

Адреса знам и без да го записвам,

със затворени очи ще стигна аз до теб.

Мястото не мога да забравя,

вторият етаж,табелата отпред.

 

 

Искам да усетя пак онази тръпка,

да ме посрещнеш ти пред входната врата.

Свенливо да целуна устните в прегръдка,

да изкачим нагоре всички стъпала.

 

Стискайки уверено ръката ти,

следвам всяко действие с очи.

Във този дом отпускам сетивата си,

тук оставих част от мене да гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...