28.01.2009 г., 0:49

Ако можех времето да върна...

1.1K 0 7
 

Как искам да вървя по същите онези стъпки,

водещи до улицата малка в стария квартал.

Да мина покрай парка със звъна на люлките,

следвайки посоката, която си ми дал.

 

 

Адреса знам и без да го записвам,

със затворени очи ще стигна аз до теб.

Мястото не мога да забравя,

вторият етаж,табелата отпред.

 

 

Искам да усетя пак онази тръпка,

да ме посрещнеш ти пред входната врата.

Свенливо да целуна устните в прегръдка,

да изкачим нагоре всички стъпала.

 

Стискайки уверено ръката ти,

следвам всяко действие с очи.

Във този дом отпускам сетивата си,

тук оставих част от мене да гори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...