Ако можех времето да върна...
Как искам да вървя по същите онези стъпки,
водещи до улицата малка в стария квартал.
Да мина покрай парка със звъна на люлките,
следвайки посоката, която си ми дал.
Адреса знам и без да го записвам,
със затворени очи ще стигна аз до теб.
Мястото не мога да забравя,
вторият етаж,табелата отпред.
Искам да усетя пак онази тръпка,
да ме посрещнеш ти пред входната врата.
Свенливо да целуна устните в прегръдка,
да изкачим нагоре всички стъпала.
Стискайки уверено ръката ти,
следвам всяко действие с очи.
Във този дом отпускам сетивата си,
тук оставих част от мене да гори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Петкова Все права защищены
