19 may 2009, 22:19

Ако можех времето назад да върна...

  Poesía » Otra
1.4K 0 0

Ако можех времето

назад да върна,

дали пътя тъмен отново

щях да избера.

 

Чувства, милост, всичко

сякаш, че се изпари,

животът бе като перде,

раздрано от игли.

 

В тъмнината на нощта

се бе наметнала моята душа,

изгрева жадуван,

тъй далеко бе, сякаш

на един цял живот от мен.

 

Помощ, страх ме беше

да поискам,

изпъдена сякаш

през задната врата, навън.

 

Една ръка пресегна се надолу

и издърпа ме от ямата дълбока,

без зов за помощ, учудена,

че на един човек му пукаше за мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...