Ако можех времето
назад да върна,
дали пътя тъмен отново
щях да избера.
Чувства, милост, всичко
сякаш, че се изпари,
животът бе като перде,
раздрано от игли.
В тъмнината на нощта
се бе наметнала моята душа,
изгрева жадуван,
тъй далеко бе, сякаш
на един цял живот от мен.
Помощ, страх ме беше
да поискам,
изпъдена сякаш
през задната врата, навън.
Една ръка пресегна се надолу
и издърпа ме от ямата дълбока,
без зов за помощ, учудена,
че на един човек му пукаше за мен.
© Виктория Михайлова Todos los derechos reservados