19 мая 2009 г., 22:19

Ако можех времето назад да върна...

1.4K 0 0

Ако можех времето

назад да върна,

дали пътя тъмен отново

щях да избера.

 

Чувства, милост, всичко

сякаш, че се изпари,

животът бе като перде,

раздрано от игли.

 

В тъмнината на нощта

се бе наметнала моята душа,

изгрева жадуван,

тъй далеко бе, сякаш

на един цял живот от мен.

 

Помощ, страх ме беше

да поискам,

изпъдена сякаш

през задната врата, навън.

 

Една ръка пресегна се надолу

и издърпа ме от ямата дълбока,

без зов за помощ, учудена,

че на един човек му пукаше за мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...