19 мая 2009 г., 22:19

Ако можех времето назад да върна...

1.4K 0 0

Ако можех времето

назад да върна,

дали пътя тъмен отново

щях да избера.

 

Чувства, милост, всичко

сякаш, че се изпари,

животът бе като перде,

раздрано от игли.

 

В тъмнината на нощта

се бе наметнала моята душа,

изгрева жадуван,

тъй далеко бе, сякаш

на един цял живот от мен.

 

Помощ, страх ме беше

да поискам,

изпъдена сякаш

през задната врата, навън.

 

Една ръка пресегна се надолу

и издърпа ме от ямата дълбока,

без зов за помощ, учудена,

че на един човек му пукаше за мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...