ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
27 sept 2011, 13:11

Ако можеш

811 0 7

 

Прибрах в пунгията каквото съм обичал.

Тютюнеца, наситно надребнен...

Огнивото и кремъка челичен...

Две щипки спомени... За теб и мен...

 

Най-скъпата ми риза е кенарена...

Каскетя взех си и елека везан.

Запасах и кемера със пендарите.

Останаха си недарени в Звезното...

 

Забодох цвете, близо до сърцето.

Опасах здраво белите навуща.

Потъват стъпките ми нейде във полето.

Уж те намерих, а пък те изпущам...

 

Мома да беше, щеше да пристанеш!

Да бе невеста, щях да те открадна!

При земното докрай ще си остана

и само в чудни сънища ще страдам...

 

Ти си Светиня! Гледаш ме отгоре.

Със стих посрещаш новия ми ден.

От тебе прошка искам за Несторено,

а ако можеш, днес прости и мен...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0