ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
27 sept 2011, 13:11

Ако можеш

808 0 7

 

Прибрах в пунгията каквото съм обичал.

Тютюнеца, наситно надребнен...

Огнивото и кремъка челичен...

Две щипки спомени... За теб и мен...

 

Най-скъпата ми риза е кенарена...

Каскетя взех си и елека везан.

Запасах и кемера със пендарите.

Останаха си недарени в Звезното...

 

Забодох цвете, близо до сърцето.

Опасах здраво белите навуща.

Потъват стъпките ми нейде във полето.

Уж те намерих, а пък те изпущам...

 

Мома да беше, щеше да пристанеш!

Да бе невеста, щях да те открадна!

При земното докрай ще си остана

и само в чудни сънища ще страдам...

 

Ти си Светиня! Гледаш ме отгоре.

Със стих посрещаш новия ми ден.

От тебе прошка искам за Несторено,

а ако можеш, днес прости и мен...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0