27 sept 2011, 13:11

Ако можеш 

  Poesía » De amor
613 0 7

 

Прибрах в пунгията каквото съм обичал.

Тютюнеца, наситно надребнен...

Огнивото и кремъка челичен...

Две щипки спомени... За теб и мен...

 

Най-скъпата ми риза е кенарена...

Каскетя взех си и елека везан.

Запасах и кемера със пендарите.

Останаха си недарени в Звезното...

 

Забодох цвете, близо до сърцето.

Опасах здраво белите навуща.

Потъват стъпките ми нейде във полето.

Уж те намерих, а пък те изпущам...

 

Мома да беше, щеше да пристанеш!

Да бе невеста, щях да те открадна!

При земното докрай ще си остана

и само в чудни сънища ще страдам...

 

Ти си Светиня! Гледаш ме отгоре.

Със стих посрещаш новия ми ден.

От тебе прошка искам за Несторено,

а ако можеш, днес прости и мен...

 

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??