Ако можеш
Прибрах в пунгията каквото съм обичал.
Тютюнеца, наситно надребнен...
Огнивото и кремъка челичен...
Две щипки спомени... За теб и мен...
Най-скъпата ми риза е кенарена...
Каскетя взех си и елека везан.
Запасах и кемера със пендарите.
Останаха си недарени в Звезното...
Забодох цвете, близо до сърцето.
Опасах здраво белите навуща.
Потъват стъпките ми нейде във полето.
Уж те намерих, а пък те изпущам...
Мома да беше, щеше да пристанеш!
Да бе невеста, щях да те открадна!
При земното докрай ще си остана
и само в чудни сънища ще страдам...
Ти си Светиня! Гледаш ме отгоре.
Със стих посрещаш новия ми ден.
От тебе прошка искам за Несторено,
а ако можеш, днес прости и мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
