20 mar 2017, 22:15

Ако не дойде утре

  Poesía » Otra
1.8K 10 16

 

Допяха ли птиците

своите песни... сега?

Дали са разбрали,

че утрото няма да дойде?

Прибра ли нощта

и последната своя звезда?

Довърши ли земният кръг

и финалната орбита?

Пресъхна ли вече

и сетният жив океан?

С прощално листо ли

помаха дървото на двора?

 

Ако утре не дойде...

 

Светът ще е същият.

Нито по-тъжен и сам,

ни по-бездумен.

И пак ще е тъй разнороден.

 

Само аз ще съм минало.

 

Недей ме превръща

в ужасно безкрайна сюита!

Избърши моя смях

преди да измокри очите ти!

Нахрани с моя стих

случаен духовен бездомник,

но недей да прибираш

и редче в твоите спомени!

 

Не дойде ли утре...

                   Обичам те!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много, много ви благодаря!
  • Въздействащо. Харесва ми!
  • Разбиващ стих, уникален, един от най-силните твои! Привмъквам в любими! Поздравявам те, Таня!
  • !!!
  • Авторът е изрязал, сякаш със скалпел, всеки намек за егоцентризъм у лирическата. Тук има много любов, въпреки очевадния философски уклон на произведението.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...