20 mar 2017, 22:15

Ако не дойде утре

  Poesía » Otra
1.8K 10 16

 

Допяха ли птиците

своите песни... сега?

Дали са разбрали,

че утрото няма да дойде?

Прибра ли нощта

и последната своя звезда?

Довърши ли земният кръг

и финалната орбита?

Пресъхна ли вече

и сетният жив океан?

С прощално листо ли

помаха дървото на двора?

 

Ако утре не дойде...

 

Светът ще е същият.

Нито по-тъжен и сам,

ни по-бездумен.

И пак ще е тъй разнороден.

 

Само аз ще съм минало.

 

Недей ме превръща

в ужасно безкрайна сюита!

Избърши моя смях

преди да измокри очите ти!

Нахрани с моя стих

случаен духовен бездомник,

но недей да прибираш

и редче в твоите спомени!

 

Не дойде ли утре...

                   Обичам те!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много, много ви благодаря!
  • Въздействащо. Харесва ми!
  • Разбиващ стих, уникален, един от най-силните твои! Привмъквам в любими! Поздравявам те, Таня!
  • !!!
  • Авторът е изрязал, сякаш със скалпел, всеки намек за егоцентризъм у лирическата. Тук има много любов, въпреки очевадния философски уклон на произведението.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...