Ако не дойде утре
Допяха ли птиците
своите песни... сега?
Дали са разбрали,
че утрото няма да дойде?
Прибра ли нощта
и последната своя звезда?
Довърши ли земният кръг
и финалната орбита?
Пресъхна ли вече
и сетният жив океан?
С прощално листо ли
помаха дървото на двора?
Ако утре не дойде...
Светът ще е същият.
Нито по-тъжен и сам,
ни по-бездумен.
И пак ще е тъй разнороден.
Само аз ще съм минало.
Недей ме превръща
в ужасно безкрайна сюита!
Избърши моя смях
преди да измокри очите ти!
Нахрани с моя стих
случаен духовен бездомник,
но недей да прибираш
и редче в твоите спомени!
Не дойде ли утре...
Обичам те!
© Таня Донова All rights reserved.
