Ако решиш да ме обичаш истински,

(Поетите не вярват в думи. Парадокс.)

не искам с теб във писмен вид. 

Все още лъхам на живот. 

Хвърли се в страстите си на безумие. 

Тъй, както с тяло го усещаш. 

Умът ти толкова любов погубил е, 

че си измисляш хората погрешно. 

Ако решиш да ме обичаш истински, 

не ме оставяй в грозната компания 

на самотата ми - порок единствен, 

завързал болка и страдания... 

Не ме прочитай вече в книгите! 

С ръце прелиствай. Милиметърно. 

Веднъж ме имаш. После никога. 

Не ще съм феникса, роден от пепел. 

Не спирай чувства от душа и благост! 

Дори и мъка да съм. Ще съм прѝстан. 

Недей за Бога! Ако само, 

не можеш вече да обичаш истински... 

Стихопат.

Danny Diester