Ако не можеш да обичаш истински...
Ако решиш да ме обичаш истински,
(Поетите не вярват в думи. Парадокс.)
не искам с теб във писмен вид.
Все още лъхам на живот.
Хвърли се в страстите си на безумие.
Тъй, както с тяло го усещаш.
Умът ти толкова любов погубил е,
че си измисляш хората погрешно.
Ако решиш да ме обичаш истински,
не ме оставяй в грозната компания
на самотата ми - порок единствен,
завързал болка и страдания...
Не ме прочитай вече в книгите!
С ръце прелиствай. Милиметърно.
Веднъж ме имаш. После никога.
Не ще съм феникса, роден от пепел.
Не спирай чувства от душа и благост!
Дори и мъка да съм. Ще съм прѝстан.
Недей за Бога! Ако само,
не можеш вече да обичаш истински...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени