Ако някога потърсиш ме в съня си

да изтласкаме с задружни сили

самотата, тъмнината, безпределността,

отколешните спътници на безрадостта 

и дните ти горчиви,

с блуждаещ и очакващ поглед

и не намирайки ме във реалността,

поспри и отдъхни си и в себе си ме потърси.

Защото аз съм в теб, бях и ще пребъда,

макар че не усещаш моя допир,

макар че черната луна,

всегдашна наша спътница 

въвлече ни в заблуда, потопи ни в тъмнина

и бъдещето наше тя отне.

Аз пак съм тук 

и мислите си с тебе тръпнеща деля.

Аз пак съм тук,

очакваща, пречупена, но не и победена,

лелеейки сакралния момент 

на вечно щастие и неразделност в гроба.

...С мечтата, че щом веднъж сме похабили

удобствата на земната ни близост,

ще се намерим някъде във вечността.