Ако някога...
Ако някога потърсиш ме в съня си
да изтласкаме с задружни сили
самотата, тъмнината, безпределността,
отколешните спътници на безрадостта
и дните ти горчиви,
с блуждаещ и очакващ поглед
и не намирайки ме във реалността,
поспри и отдъхни си и в себе си ме потърси.
Защото аз съм в теб, бях и ще пребъда,
макар че не усещаш моя допир,
макар че черната луна,
всегдашна наша спътница
въвлече ни в заблуда, потопи ни в тъмнина
и бъдещето наше тя отне.
Аз пак съм тук
и мислите си с тебе тръпнеща деля.
Аз пак съм тук,
очакваща, пречупена, но не и победена,
лелеейки сакралния момент
на вечно щастие и неразделност в гроба.
...С мечтата, че щом веднъж сме похабили
удобствата на земната ни близост,
ще се намерим някъде във вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Георгиева Всички права запазени
