Ако някога...
Ако някога потърсиш ме в съня си
да изтласкаме с задружни сили
самотата, тъмнината, безпределността,
отколешните спътници на безрадостта
и дните ти горчиви,
с блуждаещ и очакващ поглед
и не намирайки ме във реалността,
поспри и отдъхни си и в себе си ме потърси.
Защото аз съм в теб, бях и ще пребъда,
макар че не усещаш моя допир,
макар че черната луна,
всегдашна наша спътница
въвлече ни в заблуда, потопи ни в тъмнина
и бъдещето наше тя отне.
Аз пак съм тук
и мислите си с тебе тръпнеща деля.
Аз пак съм тук,
очакваща, пречупена, но не и победена,
лелеейки сакралния момент
на вечно щастие и неразделност в гроба.
...С мечтата, че щом веднъж сме похабили
удобствата на земната ни близост,
ще се намерим някъде във вечността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Георгиева Все права защищены
