Ако някога остана само и изплашено в мрака врабче
и по тротоара подскачам с боси, тънки крачета,
поспри, наведи се, приюти ме в твоите топли ръце,
под фланелата скрий ме, там вляво, съвсем до сърцето.
Ако някога ме вземеш в своята топла и хубава къща
и ми даваш трохици любов с пълни шепи до твойта камина,
ще те радвам, ще чуруликам моите трели, ще ти връщам
за тихите нощи, и може би никога няма от теб да замина.