smile1 (Валка) smile1 (Валка)
5 448
Oct 12, 2010, 12:02 PM

Ако някога остана само и изплашено в мрака врабче

  Poetry » Other
804 1 6

Ако някога остана само и изплашено в мрака врабче
и по тротоара подскачам с боси, тънки крачета,
поспри, наведи се, приюти ме в твоите топли ръце,
под фланелата скрий ме, там вляво, съвсем до сърцето.
Ако някога ме вземеш в своята топла и хубава къща
и ми даваш трохици любов с пълни шепи до твойта камина,
ще те радвам, ще чуруликам моите трели, ще ти връщам
за тихите нощи, и може би никога няма от теб да замина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0