Ако няма кого да прегръщам,
защо ми са вече ръцете,
ако няма кого да целувам,
за какво са ми вече устните,
ако няма кого да обичам,
за какво ми е вече сърцето!
Но животът изобщо не пита,
къде ли ми мислите скитат,
той ме поглежда тъй строго,
да се сърдя едва ли ще мога,
ако гневът ми нахлуе в очите,
мигом проклинам си дните. ...