Ако няма кого да прегръщам
Ако няма кого да прегръщам,
защо ми са вече ръцете,
ако няма кого да целувам,
за какво са ми вече устните,
ако няма кого да обичам,
за какво ми е вече сърцето!
Но животът изобщо не пита,
къде ли ми мислите скитат,
той ме поглежда тъй строго,
да се сърдя едва ли ще мога,
ако гневът ми нахлуе в очите,
мигом проклинам си дните.
Но после, умело животът
към нещо красиво ме връща,
започвам борбата със себе си
и мислено тебе прегръщам.
целуват ме скъпите вещи,
а сърцето за тебе се сеща.
Колкото и да се обичаме
и в любов да се вричаме,
всеки път в живота си има
и през него сам си върви,
всички сами се раждаме,
всички сами си умираме,
а обичаме, за да се научим,
с другите да живеем!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
