17 ene 2010, 23:03

Ако нямаш не губиш 

  Poesía » De amor
670 0 4

Видя ли тази падаща звезда,

веднага пожелай си нещо.

Дано да сбъдне истинска мечта,

за щастие безмерно и горещо.


Едно, ти казвам, ти не пожелавай,

любов не искай да ти носи тя

от любовта обръщай се и бягай,

защото страда се, ти знаеш ли това.


И болката е силна, тя убива

и страда се неистово в тъга.

Любов желаеш ли, очите си затваряй

и не поглеждай в падаща звезда.

 

Но ако все пак я погледнеш,

ти пожелай си само самота!

В живота леко пътя ще поемеш,

не ще познаеш никога тъга.

 

Не се изгубва това, което нямаш.

Не се тъгува, няма ли за кой.

Не те боли, не знаеш как се страда,

но пък умираш във жесток покой.

© Стефка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много въздеистващо!За миг ми прозвуча отчаяно, но последния ред ме успокои жестоко!!!
  • Да! Но! Чувството, което изпитват от тази магия (истинска любов) е неописуемо, за това си струва да страдаш след това.
  • Здравей! Добре дошла! И в нямането ние всички се учим, че един ден когато дойде, особено този прекрасен и вълшебен свят на Любовта...тогава ние да я познаем, прегърнем и приемем...
  • Добре дошла! Самотата не топли, не умее да прегръща. Като композиция обаче, стихът ми хареса! Добро начало
Propuestas
: ??:??