Ако нямаш не губиш
Видя ли тази падаща звезда,
веднага пожелай си нещо.
Дано да сбъдне истинска мечта,
за щастие безмерно и горещо.
Едно, ти казвам, ти не пожелавай,
любов не искай да ти носи тя
от любовта обръщай се и бягай,
защото страда се, ти знаеш ли това.
И болката е силна, тя убива
и страда се неистово в тъга.
Любов желаеш ли, очите си затваряй
и не поглеждай в падаща звезда.
Но ако все пак я погледнеш,
ти пожелай си само самота!
В живота леко пътя ще поемеш,
не ще познаеш никога тъга.
Не се изгубва това, което нямаш.
Не се тъгува, няма ли за кой.
Не те боли, не знаеш как се страда,
но пък умираш във жесток покой.
© Стефка Александрова All rights reserved.
Като композиция обаче, стихът ми хареса! Добро начало 