Ако питат
Исках да съм огън. Бях.
И погълнах безпощадно
всеки, прежаднял за грях.
Ала аз останах жадна.
Исках да съм океан.
Залюлях със урагани
всеки, неискащ да е сам.
Но аз сама, в безветрие останах.
Исках и да съм вселена,
в всеки празен да се разпилея,
да изгубя частиците от мене.
Празна аз останах да живея.
Не искам вече нищичко епично,
няма повече да паля и помитам,
не искам за света да съм различна.
Само за теб.
И да им казвам, че съм твоя, ако питат.
19.07.2015г.
гр. Сопот
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados
