20 июл. 2015 г., 18:57

Ако питат

717 0 2
Исках да съм огън. Бях.

И погълнах безпощадно
всеки, прежаднял за грях.
Ала аз останах жадна.

 

Исках да съм океан.
Залюлях със урагани
всеки, неискащ да е сам.
Но аз сама, в безветрие останах.

 

Исках и да съм вселена,
в всеки празен да се разпилея,
да изгубя частиците от мене.
Празна аз останах да живея.

 

Не искам вече нищичко епично,
няма повече да паля и помитам,
не искам за света да съм различна.
Само за теб.
И да им казвам, че съм твоя, ако питат.

 

 

19.07.2015г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...