28 ago 2012, 10:15

Ако пораснеш

  Poesía
840 0 0

Сърцето повелява

да клатиш глава в ритъм,

та малките да не узнаят, че съдбата не винаги се усмихва

на тези, които отдавна не мечтаят за рая китен.

 

Сънуваш призраци,

а чужда светлина път проправя

за догадката,

че очите до теб и те сляпо вярват в теб,

в тайните, скрити в чекмеджетата отсреща,

че там отгоре все ще има среща,

че отляво винаги боли, защото в теб кипи кръв гореща.

 

Една повеля тегне над всички -

за този, който руши, и погледите ще са празни,

за този, който съзидава - тишината ще бъде онази сладка забрава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...