28 ago 2012, 10:15

Ако пораснеш

  Poesía
838 0 0

Сърцето повелява

да клатиш глава в ритъм,

та малките да не узнаят, че съдбата не винаги се усмихва

на тези, които отдавна не мечтаят за рая китен.

 

Сънуваш призраци,

а чужда светлина път проправя

за догадката,

че очите до теб и те сляпо вярват в теб,

в тайните, скрити в чекмеджетата отсреща,

че там отгоре все ще има среща,

че отляво винаги боли, защото в теб кипи кръв гореща.

 

Една повеля тегне над всички -

за този, който руши, и погледите ще са празни,

за този, който съзидава - тишината ще бъде онази сладка забрава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...