Aug 28, 2012, 10:15 AM

Ако пораснеш

  Poetry
829 0 0

Сърцето повелява

да клатиш глава в ритъм,

та малките да не узнаят, че съдбата не винаги се усмихва

на тези, които отдавна не мечтаят за рая китен.

 

Сънуваш призраци,

а чужда светлина път проправя

за догадката,

че очите до теб и те сляпо вярват в теб,

в тайните, скрити в чекмеджетата отсреща,

че там отгоре все ще има среща,

че отляво винаги боли, защото в теб кипи кръв гореща.

 

Една повеля тегне над всички -

за този, който руши, и погледите ще са празни,

за този, който съзидава - тишината ще бъде онази сладка забрава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...