Aug 28, 2012, 10:15 AM

Ако пораснеш

  Poetry
832 0 0

Сърцето повелява

да клатиш глава в ритъм,

та малките да не узнаят, че съдбата не винаги се усмихва

на тези, които отдавна не мечтаят за рая китен.

 

Сънуваш призраци,

а чужда светлина път проправя

за догадката,

че очите до теб и те сляпо вярват в теб,

в тайните, скрити в чекмеджетата отсреща,

че там отгоре все ще има среща,

че отляво винаги боли, защото в теб кипи кръв гореща.

 

Една повеля тегне над всички -

за този, който руши, и погледите ще са празни,

за този, който съзидава - тишината ще бъде онази сладка забрава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...