Сърцето повелява
да клатиш глава в ритъм,
та малките да не узнаят, че съдбата не винаги се усмихва
на тези, които отдавна не мечтаят за рая китен.
Сънуваш призраци,
а чужда светлина път проправя
за догадката,
че очите до теб и те сляпо вярват в теб,
в тайните, скрити в чекмеджетата отсреща,
че там отгоре все ще има среща,
че отляво винаги боли, защото в теб кипи кръв гореща.
Една повеля тегне над всички -
за този, който руши, и погледите ще са празни,
за този, който съзидава - тишината ще бъде онази сладка забрава.
© Анна Всички права запазени