Ако пораснеш

Сърцето повелява

да клатиш глава в ритъм,

та малките да не узнаят, че съдбата не винаги се усмихва

на тези, които отдавна не мечтаят за рая китен.

Сънуваш призраци,

а чужда светлина път проправя

за догадката,

че очите до теб и те сляпо вярват в теб,

в тайните, скрити в чекмеджетата отсреща,

че там отгоре все ще има среща,

че отляво винаги боли, защото в теб кипи кръв гореща.

Една повеля тегне над всички -

за този, който руши, и погледите ще са празни,

за този, който съзидава - тишината ще бъде онази сладка забрава.