Ако пречупят всяка рима в мен,
Светът ще стане тъй обикновен…
И скучен, и безмилостно жесток...
За мен, поезията е като порок!
Без нея, аз не мога да живея!
Без нея, аз не мога да се смея!
Защото тя е огъня в кръвта ми…
И истинския смисъл на деня ми…
Усмивката ми нежно озарява се,
Сърцето ми се бавно разтопява се...
Когато пиша римени потоци,
Пулсът ми забива на подскоци!
Щастие пронизва тъмнината,
И весело ми става на душата!
Поезията - чрез нея аз живея
И в рими за живота пея...
За мене тя заклета е любов до гроба,
Това е то човекът, поетичната особа!
© Вероника Павлова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso: