Ако пречупят всяка рима в мен,

Светът ще стане тъй обикновен…

И скучен, и безмилостно жесток...

За мен, поезията е като порок!

Без нея, аз не мога да живея!

Без нея, аз не мога да се смея!

Защото тя е огъня в кръвта ми…

И истинския смисъл на деня ми…

Усмивката ми нежно озарява се,

Сърцето ми се бавно разтопява се...

Когато пиша римени потоци,

Пулсът ми забива на подскоци!

Щастие пронизва тъмнината,

И весело ми става на душата!

Поезията - чрез нея аз живея

И в рими за живота пея...

За мене тя заклета е любов до гроба,

Това е то човекът, поетичната особа!