Ако се смаля
Ако се смаля...
Ако се смаля, ако изчезна -
да мога в иглено ухо да влезна,
ще ме достигне ли тогава пак
онази орис в кобен час и мрак,
ако замина, даже без сбогуване -
като обикновено, кратичко пътуване,
ще изкрещи ли след мене тишината
„Остани – без тебе не е същата земята”?
Ще въздъхнат ли ъглите във дома ми,
ще изпяват ли стените там смеха ми,
и душата ми побрана в празни чекмеджета -
любими вещи на вързопи по мазета…
ще зъзне ли без мене топлината
и мрак ли ще затули на дома ми светлината,
ако се озърна, ако някак мога да надзърна,
ще поискам ли поне за миг живота си да върна?
Ако се смаля… ако стана невидима,
ще бъда ли на някого необходима...
ако се смаля… ако си остана скрита -
дали животът пак ще ме нарита…?!
Р. Първанова
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви от сърце, това е едно от най-любимите ми творения!
-
И аз това се питам в последно време,Рени.Само трябва да измисля начин да стана невидима,без да се смалявам.Прекрасна творба!
-
Рени, хареса ми.
Сърдечни поздрави от мен. -
Оцених стойността на коментара ти, Георги! Благодаря!
-
Смаляванията са неизбежни състояния на търсещите души, докато липсваме на самите себе си ще намираме причини да продължаваме. Много ми хареса, Ренета!
-
Благодаря, Васе! Щом някой ни липсва на нас, вероятно и ние ще липсваме , ако не на когото се надяваме, то на този от когото обич получаваме.
-
Чувствам, че ще липсваме! Това ми дава сила в живота. Хареса ми! Поздрав!
-
Лейди Ели, скромното ми благодаря,в ОГРОМНА прегръдка, скъпа!
-
Ник, благодаря, че се "отби"! наистина не ме стопли, но пък благодаря, че ми даде урок. Поздрав, Ник!
-
Надали скриването е начина.
Знам, че няма да те стопля с думите си, но мисля, че трябва с открито лице и сърце да заставаме пред проблемите.
По-лесно се решават така. Макар и понякога да е малко болезнено. -
Влад!! "Напред" е страшното, но "назад" е пустошта....понякога висим над двете като един въпросителен знак в Нищото...Благодаря ти, стопли ми душата, Владиславе!
Анабел, скъпа, - нищо не мога да ти откажа!
Стойне, благодаря, толкова си ми близка! -
Дори сега ми липсваш, скъпа Рени:
"...ако замина, даже без сбогуване -
като обикновено кратичко пътуване,
ще изкрещи ли след мене тишината
"Остани - без тебе не е същата земята?
Ще изкрещим и аз и тишината - без експерименти , мила моя!
По-добре се подреди във строя!
Прегръщам те, приятелко! -
Станиславе, благодаря за успокоението Не бях се сетила
-
Георги, благодаря и на теб!
-
Често и аз си задавам подобни въпроси... Поздрави за стиха.
-
Майче, Дани!, благодаря ви, мили момичета и ви прегръщам!
-
Наташа, благодаря ти за топлите думи!!
Елена, благодаря и на теб! -
Ренета, светът на Откровения без теб със сигурност няма да е същият! Остани при нас още много, много дълго време! Поздрави!
-
С Лена! Поздрав!
-
Лена, благодаря ти! Хубаво вечер на теб!
-
Въпрос, който съм си задавала и аз, а ти си превърнала в стойностна поезия.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
