21 may 2008, 14:21

Ако си отида

  Poesía
1.1K 0 11
Ще плачеш ли за мен, когато си отида
или ще скриеш в чекмеджето твоите сълзи,
ще ми ползволиш ли болката ти аз да видя
или ще се правиш, че не те боли.

Ще ме обичаш ли или ще ме мразиш,
ще говориш ли обидни думи зад гърба ми,
вещите ми дали ще запазиш
или ще изгориш всеки мост към любовта ни...

Ще ме сънуваш ли всяка нощ красива
или от кошмари ще се будиш в полунощ,
ще си мислиш ли колко в бяло ми отива
или мисълта за мен ще те пробожда като нож...

Ще направиш ли и невъзможното да ме върнеш
или с лекота ще ми направиш път,
дали по следите ми ще тръгнеш
или с безразличие ще разкъсваш мойта плът...

Ще ми разбиеш ли сърцето на хиляди парчета
или лепило ще ми поискаш твоето да залепиш,
ще постъпиш ли с мен като другите момчета
или света ще преобърнеш да ме задържиш...

Иска ми се да знам, че за мене ще тъжиш
и без мен всяка нощ няма да заспиш,
да знам, че ако ме няма, за тебе ще бъде краят на света,
че за теб не съм играчка, а за теб съм ЛЮБОВТА.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да знаеш, че винаги ще отрича,защото мъжете се страхуват от чувствата си(поне повечето от тези които познавам)!
    Но ще те обича, и още как...
  • Трогна ме стихът ти! Браво!
  • искрено...от душа и сърце...
    Любов си ти...с обич, Ванеса.
  • Мерси
  • Нямам търпение да го прочета."Призрачно момиче" много ми хареса определено ти се отдава поезията

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...