Ако сълзите лекуваха болката,
нямаше да има тъжни лица.
Ако мечтите заместваха мъката,
биха били щастливи много сърца.
Но сълзите лекуват понякога,
пазят дълбоката мъка, пропита в тях,
но дали ще успеят да опазят някога
надеждите, удавени в тях...
А някой казваше,
че няма смисъл от сълзи,
че този, който плаче,
и със, и без сълзи, пак ще го боли.
Но удавили мъката, познали страха,
преглъщаме разочарованието
и се отдаваме просто на мига,
в повечето случаи опознаваме греха...
© Вили Мотовили Todos los derechos reservados
Поздрав!