15.10.2007 г., 9:22

Ако сълзите лекуваха...

1.5K 0 8

 

Ако сълзите лекуваха болката,

нямаше да има тъжни лица.

Ако мечтите заместваха мъката,

биха били щастливи много сърца.


Но сълзите лекуват понякога,

пазят дълбоката мъка, пропита в тях,

но дали  ще успеят да опазят някога

надеждите, удавени в   тях...


А някой казваше,

че няма смисъл от сълзи,

че този, който плаче,

и със, и без сълзи,  пак ще го боли.


Но удавили мъката, познали страха,

преглъщаме разочарованието

и се отдаваме просто на мига,

в повечето случаи опознаваме греха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Мотовили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...