24 mar 2009, 17:31

Ако те забравя

  Poesía
1.1K 0 5

Ако те забравя, вече

няма да съм аз.

Спомням си ти как изрече

думите на глас.

Най-желаните от всички

думи на света.

С четири вълшебни срички

викна Пролетта.

Нищо, че сновяха зими

вредом из света,

с рими невъобразими

пяхме песента.

Тази песен, за която

ще си спомням пак

в знойно и самотно Лято

на далечен бряг.

Ако те забравя, лесен

ще да е света.

Но ще бъде мрачна Есен

в моята душа.

 

Ако те забравя, вече

няма да съм аз...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Рашков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...