Ако те забравя, вече
няма да съм аз.
Спомням си ти как изрече
думите на глас.
Най-желаните от всички
думи на света.
С четири вълшебни срички
викна Пролетта.
Нищо, че сновяха зими
вредом из света,
с рими невъобразими
пяхме песента.
Тази песен, за която
ще си спомням пак
в знойно и самотно Лято
на далечен бряг.
Ако те забравя, лесен
ще да е света.
Но ще бъде мрачна Есен
в моята душа.
Ако те забравя, вече
няма да съм аз...
© Пламен Рашков All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Няма забравяне май...