Ако те забравя, вече
няма да съм аз.
Спомням си ти как изрече
думите на глас.
Най-желаните от всички
думи на света.
С четири вълшебни срички
викна Пролетта.
Нищо, че сновяха зими
вредом из света,
с рими невъобразими
пяхме песента.
Тази песен, за която
ще си спомням пак
в знойно и самотно Лято
на далечен бряг.
Ако те забравя, лесен
ще да е света.
Но ще бъде мрачна Есен
в моята душа.
Ако те забравя, вече
няма да съм аз...
© Пламен Рашков All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Няма забравяне май...