Ако те забравя
Ако те забравя, вече
няма да съм аз.
Спомням си ти как изрече
думите на глас.
Най-желаните от всички
думи на света.
С четири вълшебни срички
викна Пролетта.
Нищо, че сновяха зими
вредом из света,
с рими невъобразими
пяхме песента.
Тази песен, за която
ще си спомням пак
в знойно и самотно Лято
на далечен бряг.
Ако те забравя, лесен
ще да е света.
Но ще бъде мрачна Есен
в моята душа.
Ако те забравя, вече
няма да съм аз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Рашков Всички права запазени
Няма забравяне май...
