Ако умра млада, погреби ме в сатен.
Постави ме в легло от цветя.
Остани, остани със мен
до появата на сутрешната зора.
Пусни ме в реката,
изпрати ме с думи от любовната ни песен.
Направи ме сияйна като дъгата,
когато застанеш под цветовете ми
да се чувстваш защитен.
Не бива да губиш вяра в живота,
ако вече няма ме на земята.
В сърцето си частица от мен запази,
с усмивка топла като слънчевите лъчи...
Продължи!
© Борислава Д Todos los derechos reservados