25 may 2022, 11:12

Ако усещаш пулса на зеленото

  Poesía
749 10 14

Не съм Шехерезада, не разказвам
с омайни думи, приказки измислени.
Гласът ми не е славей в горска пазва  - 
вибрира и горчи от тежки  истини.

Дали са грозни? Не, прекрасно светли са,
ако усещаш пулса на зеленото,
накичило света и слушаш песните,
на птиците, нагоре устремени.

С лъжа не бих си купила спасение,
на тялото, да жертвам свободата си
на глас да изрека, че сме творения
на вечен Дух, дарил ни светлината.

И никой не е по-голям от другите  -  
еднакви сме под камъка, пред извора.
Господството на хората заблуда  е,
страхът и раболепието - избор.

А истинската власт не е на тленните,
от пясък кула с нея си изграждаме,
но чак когато рухне (неизменно  е),
ще разберем защо в света се раждаме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...