May 25, 2022, 11:12 AM

Ако усещаш пулса на зеленото

  Poetry
745 10 14

Не съм Шехерезада, не разказвам
с омайни думи, приказки измислени.
Гласът ми не е славей в горска пазва  - 
вибрира и горчи от тежки  истини.

Дали са грозни? Не, прекрасно светли са,
ако усещаш пулса на зеленото,
накичило света и слушаш песните,
на птиците, нагоре устремени.

С лъжа не бих си купила спасение,
на тялото, да жертвам свободата си
на глас да изрека, че сме творения
на вечен Дух, дарил ни светлината.

И никой не е по-голям от другите  -  
еднакви сме под камъка, пред извора.
Господството на хората заблуда  е,
страхът и раболепието - избор.

А истинската власт не е на тленните,
от пясък кула с нея си изграждаме,
но чак когато рухне (неизменно  е),
ще разберем защо в света се раждаме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...