25.05.2022 г., 11:12

Ако усещаш пулса на зеленото

747 10 14

Не съм Шехерезада, не разказвам
с омайни думи, приказки измислени.
Гласът ми не е славей в горска пазва  - 
вибрира и горчи от тежки  истини.

Дали са грозни? Не, прекрасно светли са,
ако усещаш пулса на зеленото,
накичило света и слушаш песните,
на птиците, нагоре устремени.

С лъжа не бих си купила спасение,
на тялото, да жертвам свободата си
на глас да изрека, че сме творения
на вечен Дух, дарил ни светлината.

И никой не е по-голям от другите  -  
еднакви сме под камъка, пред извора.
Господството на хората заблуда  е,
страхът и раболепието - избор.

А истинската власт не е на тленните,
от пясък кула с нея си изграждаме,
но чак когато рухне (неизменно  е),
ще разберем защо в света се раждаме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...