25.05.2022 г., 11:12

Ако усещаш пулса на зеленото

746 10 14

Не съм Шехерезада, не разказвам
с омайни думи, приказки измислени.
Гласът ми не е славей в горска пазва  - 
вибрира и горчи от тежки  истини.

Дали са грозни? Не, прекрасно светли са,
ако усещаш пулса на зеленото,
накичило света и слушаш песните,
на птиците, нагоре устремени.

С лъжа не бих си купила спасение,
на тялото, да жертвам свободата си
на глас да изрека, че сме творения
на вечен Дух, дарил ни светлината.

И никой не е по-голям от другите  -  
еднакви сме под камъка, пред извора.
Господството на хората заблуда  е,
страхът и раболепието - избор.

А истинската власт не е на тленните,
от пясък кула с нея си изграждаме,
но чак когато рухне (неизменно  е),
ще разберем защо в света се раждаме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...