21 abr 2021, 6:47

Ако ви питат

  Poesía
1.1K 11 34

Тя е добре. Събужда се рано 

и продължително гледа навън.  

Налива кафе и пали цигара.

Чака да мине снощният сън. 
Автоматично участва във разговор, 
прави закуска и планове някакви.
Влиза във банята, слага си грим,

оправя косата и хуква нанякъде. 
Тя е добре. Понякога спира,

търсейки смисъл да продължи. 
Тогава отново сънят я намира,
по-безобиден от черно бял филм.  
Знае, че той е само видение, 
ала е гузна и чувства вина. 
Нищо, че идва без предизвестие. 

Всички сънуват! Какво от това!?
Тя е добре, но понякога плаче. 
Случва се само по време на сън. 
Ако ви питат, добре е, обаче. 
Най-вече сутрин, 
загледана вън. 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Еее, Марко, аз му прощавам, а той си затваря очите, че пиша малко по...разкрепостено
    Веднъж, току що бях публикувала във фейса едно стихо и го питах как е. "През отворените прозорци на къщата ти съседите чуха как влизам..." Той ме пита" за някое бившо гадже ли е? не ми харесва!" Обясних, че не е да гаджета, а за прозорци. Може и малко да ревнува, но да не казва😉Истината е, че е прекрасен мъж, а аз съм една щастливо омъжена жена. Имаме свободата, от която се нуждае всяко живо същество и се смеем ужасно много и за всичко 😀
    Радвам се, че ви е харесал стиха. Развеселихте ме рано сутрин. Какво по-хубаво от това 😀 Добро утро от мен!❤☕🌹
  • Марко, моят съпруг също рядко разбира какво пиша, значи е добре , но винаги е готов да съчини нещо в движение щом е за участието. Ето даже и сега каза: поздрави Марко: "джонито е черно, мацката руса, колата червена, ракията студена! " И понеже го погледнах недоумяващо, рече- това си е моя поезия, не очакавам да я разбереш ...демек и те душа носят, нали Иринка. А понеже и мен ме питаха 6 пъти днес та пак се върнах тук "ако ви питат, добре е, ", обаче извън кавичките . Този стих се нарежда сред най-хубавите ти по мое мнение. А хубавите неща нямат нужда от обяснение, да не ги развалим. Насладих му се пак.
  • Прекрасен стих, Ирина. Прочетох коментара в който пишеш,
    че мъжът до теб казва че, си " ужасна като творец ".
    Като бяхме деца , имаше един слепец, който продаваше кинкалерия в един ъгъл. Купувахме си от него разни евтини глупости, само за да видим как с едно тръкване на палеца познава стотинките. За нас, той притежаваше дарба, която никой от нас не можеше да си помисли да притежава.. За нас- децата, той беше свръх човек. Опитах се възхитен да разкажа на баба си, а тя ме прекъсна с думите: " Не се подигравайте с нещастния човека". Тя отказа да види, да осъзнае таланта на този човек. За нея той беше просто един инвалид.
    Разказах ти този случай, за да ти кажа, че ти имаш безценен талант, за хора, които приемат, разбират и се вълнуват от таланта ти. Бих ги нарекъл " хора с душа". Но си има хора, които са безразлични.
    Прости на невежия си другар, Ирина.
    Той толкова си разбира.
    Някой гледат света с широко отворени очи и нищо да не забелязват.
    Няма лошо.
  • Съпругът ми не ме чете, но винаги знае къде може да ме намери, виртуално и реално. Нямаме тайни и сме най-добри приятели. Просто казва, че съм ужасна като творец 🤭
    Има пречупване през моята същност, не може да няма. Но пък не трябва да ми се има голямо доверие. Все пак съм поет и това трябва да се има предвид на първо място 😉
  • Удоволствие ми е да те видя, Деян

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...