Apr 21, 2021, 6:47 AM

Ако ви питат

  Poetry
1.1K 11 34

Тя е добре. Събужда се рано 

и продължително гледа навън.  

Налива кафе и пали цигара.

Чака да мине снощният сън. 
Автоматично участва във разговор, 
прави закуска и планове някакви.
Влиза във банята, слага си грим,

оправя косата и хуква нанякъде. 
Тя е добре. Понякога спира,

търсейки смисъл да продължи. 
Тогава отново сънят я намира,
по-безобиден от черно бял филм.  
Знае, че той е само видение, 
ала е гузна и чувства вина. 
Нищо, че идва без предизвестие. 

Всички сънуват! Какво от това!?
Тя е добре, но понякога плаче. 
Случва се само по време на сън. 
Ако ви питат, добре е, обаче. 
Най-вече сутрин, 
загледана вън. 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Колева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Еее, Марко, аз му прощавам, а той си затваря очите, че пиша малко по...разкрепостено
    Веднъж, току що бях публикувала във фейса едно стихо и го питах как е. "През отворените прозорци на къщата ти съседите чуха как влизам..." Той ме пита" за някое бившо гадже ли е? не ми харесва!" Обясних, че не е да гаджета, а за прозорци. Може и малко да ревнува, но да не казва😉Истината е, че е прекрасен мъж, а аз съм една щастливо омъжена жена. Имаме свободата, от която се нуждае всяко живо същество и се смеем ужасно много и за всичко 😀
    Радвам се, че ви е харесал стиха. Развеселихте ме рано сутрин. Какво по-хубаво от това 😀 Добро утро от мен!❤☕🌹
  • Марко, моят съпруг също рядко разбира какво пиша, значи е добре , но винаги е готов да съчини нещо в движение щом е за участието. Ето даже и сега каза: поздрави Марко: "джонито е черно, мацката руса, колата червена, ракията студена! " И понеже го погледнах недоумяващо, рече- това си е моя поезия, не очакавам да я разбереш ...демек и те душа носят, нали Иринка. А понеже и мен ме питаха 6 пъти днес та пак се върнах тук "ако ви питат, добре е, ", обаче извън кавичките . Този стих се нарежда сред най-хубавите ти по мое мнение. А хубавите неща нямат нужда от обяснение, да не ги развалим. Насладих му се пак.
  • Прекрасен стих, Ирина. Прочетох коментара в който пишеш,
    че мъжът до теб казва че, си " ужасна като творец ".
    Като бяхме деца , имаше един слепец, който продаваше кинкалерия в един ъгъл. Купувахме си от него разни евтини глупости, само за да видим как с едно тръкване на палеца познава стотинките. За нас, той притежаваше дарба, която никой от нас не можеше да си помисли да притежава.. За нас- децата, той беше свръх човек. Опитах се възхитен да разкажа на баба си, а тя ме прекъсна с думите: " Не се подигравайте с нещастния човека". Тя отказа да види, да осъзнае таланта на този човек. За нея той беше просто един инвалид.
    Разказах ти този случай, за да ти кажа, че ти имаш безценен талант, за хора, които приемат, разбират и се вълнуват от таланта ти. Бих ги нарекъл " хора с душа". Но си има хора, които са безразлични.
    Прости на невежия си другар, Ирина.
    Той толкова си разбира.
    Някой гледат света с широко отворени очи и нищо да не забелязват.
    Няма лошо.
  • Съпругът ми не ме чете, но винаги знае къде може да ме намери, виртуално и реално. Нямаме тайни и сме най-добри приятели. Просто казва, че съм ужасна като творец 🤭
    Има пречупване през моята същност, не може да няма. Но пък не трябва да ми се има голямо доверие. Все пак съм поет и това трябва да се има предвид на първо място 😉
  • Удоволствие ми е да те видя, Деян

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...