Ако забравя
Мълча си. Празно и студено
в очите ми дъжда вали,
от път сърцето уморено
за дълго в мене ще заспи;
и всичко ще превърна в спомен -
дори и теб, и любовта,
но няма да ти казвам сбогом
и няма да боли нощта;
и няма друг да ме докосне,
но и до теб не ще се спра,
сълзата ми ще се превърне
във буйно - стенеща река;
а ако някога забравя
и дойда тихо във съня -
не се плаши, не ще остана -
за миг до тебе нека помълча.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирена Иванова Todos los derechos reservados
