8 abr 2017, 1:03  

... ако забравя буквите...

1.1K 2 8

... ако забравя буквите, древността ще нахлуе в мен...

или: Как Природата пише...

 

Сигурно го пише по косите

и по устните навярно пише:

Пилите от пролет до насита,

са забравили за зимата и кишата.

 

Сигурно го пише по тревите.

И по къщата на охлюва го пише:

Само който смелостта не е опитал.

Само той над пропасти не диша.

 

Но след туй ако самин посърнеш.

Обезследен, несмел и дрезгав.

Ще поискаш ли да се завърнеш.

В зимата след свойта гега?

 

Че там мечтите са солено-свежи.

И лятото не им прегаря порива.

От пясък изплети ми мрежа. Бежова.

И ме чети със дясното подкорие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ясно, трябва да те чета интуитивно, а не рационално.
  • Просторите стискат щипки понякога... кожи на времето... мини по чертата и ще ги откриеш. Разпадаш ли се още? Сблъсъчко...

    Мил ми Маринчо, много си ефективна... тъй де ефектна... ама афектирана си ми най-сладка... дори инфектирана от лошотия... че то доброто де е?
  • Много ефектно звучи...!!!
    "Но след туй ако самин посърнеш.
    Обезследен, несмел и дрезгав.
    Ще поискаш ли да се завърнеш.
    В зимата след свойта гега?"
  • Хм, отдавна съм констатирал, че чувствата са като ядрата на радиоактивните елементи - с различен период на полуразпад. Аз вярвам, че не съществуват заключени простори. Болката се ражда от дългото лутане, с надеждата, че все пак ще ги открием.
    Отива ти да си ирационална!
  • Сиско, пира на мидите е безкрайното сълзене или поне до кръглост. След това е навикът от присъствие. Но пък затова напускаме тялото... или кой знае... къде обитаваме след...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...