... ако забравя буквите...
... ако забравя буквите, древността ще нахлуе в мен...
или: Как Природата пише...
Сигурно го пише по косите
и по устните навярно пише:
Пилите от пролет до насита,
са забравили за зимата и кишата.
Сигурно го пише по тревите.
И по къщата на охлюва го пише:
Само който смелостта не е опитал.
Само той над пропасти не диша.
Но след туй ако самин посърнеш.
Обезследен, несмел и дрезгав.
Ще поискаш ли да се завърнеш.
В зимата след свойта гега?
Че там мечтите са солено-свежи.
И лятото не им прегаря порива.
От пясък изплети ми мрежа. Бежова.
И ме чети със дясното подкорие.
© Таня Георгиева All rights reserved.
