Ако знаех, че се скиташ
Ако знаех, че се скиташ
Ако знаех за начина, по който ще ме гледаш,
докато вечер се събличам пред огледалото,
и за това как искащ и молещ ще се разпадаш
на малки частици, които ще те теглят към тялото,
което си сънувал ненаситно нощем и си рисувал
неприлично денем в мислите си, в миговете
на мъжка самота, преди мен, когато си тъгувал
по някого. Ако знаех, че те има и за цветовете,
които ще виждам всеки път, когато покоряващ
ще ме милваш с дъха си, търсейки крехкостта
на пръстите ми трепетно и красиво изтръгващ
въздишки от гърдите ми чрез топлината и мощта
на допира ти. Ако знаех, че ще ме сложиш в легло
от обич за винаги и как като никой друг ще вплиташ
ръцете си в моите, до като ме имаш... Как е могло!?!
Ако знаех... Ех, ако знаех! Че ме търсиш и че се скиташ.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
